Всичко, което трябва да знаете за сърдечната недостатъчност: факти и данни

Сърдечната недостатъчност означава, че сърцето не работи толкова добре, колкото трябва, и се нуждае от лечение, което да му помогне да функционира по-ефективно. Ето някои факти и данни за това заболяване.

Сърдечната недостатъчност в числа^1–3

Сърдечната недостатъчност е състояние, при което сърцето не може да изпомпва кръвта в тялото толкова ефективно, колкото би трябвало. Това не означава, че сърцето е спряло да работи, но може да се нуждае от помощ, за да функционира по-добре.

Приблизително 1 от всеки 4 души ще развие сърдечна недостатъчност през живота си.²

Сърдечната недостатъчност засяга над 64 милиона души по света. Разпространението ѝ глобално варира между 1% и 3% от общото население. В световен мащаб случаите на сърдечна недостатъчност се увеличават и разпространението ѝ е различно в отделните страни. Отчетено е, че сърдечната недостатъчност е: 

• Най-ниска в страни като Тайланд, Южна Корея, Япония и Филипините – между 0,4% и 2,0% 
• Най-висока в страни като Испания, Тайван, Индонезия и Португалия – между 4,4% и 6,8%

В общата популация сърдечната недостатъчност се среща най-често при възрастни над 60 години. Честотата и разпространението ѝ са по-високи при лица с тъмен цвят на кожата в сравнение с други расови и етнически групи.

По отношение на съотношението жени/мъже, глобалният брой на случаите се е увеличил, като се наблюдават повече случаи при жените. Съществуват и значителни различия между половете по отношение на рисковите фактори за сърдечна недостатъчност: 
захарен диабет, хипертония и тютюнопушене са по-силно свързани със сърдечна недостатъчност при жените, докато исхемичната болест на сърцето има по-тясна връзка със сърдечна недостатъчност при мъжете.

Какви са симптомите на сърдечна недостатъчност?^3,4

Най-честите симптоми на сърдечна недостатъчност са:

• Новопоявила се упорита кашлица 
• Задух в покой или при физическа активност 
• Подуване на ходилата, глезените, краката, корема или в долната част на гърба 
• Умора – чувство на необичайна отпадналост и слабост

Някои хора със сърдечна недостатъчност могат да имат и други симптоми, като нарушения в паметта, затруднена концентрация или чувство на замайване.

Трябва да се консултирате с общопрактикуващия си лекар възможно най-скоро, ако изпитате някой от тези симптоми. Ако имате затруднено дишане или болка в гърдите, незабавно се обадете на спешна медицинска помощ.

Какви са стадиите на сърдечната недостатъчност?^3,4

Съществуват четири стадия (класа) на сърдечна недостатъчност, които описват тежестта на заболяването. Когато получите диагноза, вашият лекар може да определи стадия според симптомите, както следва:

• Стадий 1 – Без симптоми: сърцето не работи оптимално, но нямате симптоми в ежедневието си. Обикновено можете да вършите всичко, което искате, и имате нормално ниво на енергия. Може да е необходимо лечение, за да се предотврати прогресия на състоянието. Понякога се наблюдават 1–2 леки симптома, които изискват контрол. 
• Стадий 2 – Симптоми при умерено натоварване: чувствате се добре в покой, но физическа активност предизвиква симптоми – например при градинарство, пазаруване или домакинска работа. 
• Стадий 3 – Симптоми при леко натоварване: чувствате се добре в покой, но дори минимално усилие предизвиква симптоми. Физическите ви възможности са силно ограничени и дори малко натоварване ви изтощава и причинява задух. 
• Стадий 4 – Симптоми в покой: не можете да извършвате никаква физическа активност без симптоми и може да се чувствате некомфортно дори в покой. Получавате задух при минимални движения, например при ходене у дома или докато седите. Може да ви е трудно да се грижите самостоятелно за себе си и да се налага да спите в седнало положение поради задух или кашлица при лягане.

Възможности за лечение на сърдечна недостатъчност^3,4

При добро овладяване на симптомите и подходящо лечение много хора със сърдечна недостатъчност могат да водят пълноценен и активен живот.

Няма лечение, което напълно да излекува сърдечната недостатъчност, но наличните терапии могат да помогнат за контрол на симптомите и подобряване на качеството на живот. Лекарят ще обсъди възможностите за лечение в зависимост от стадия на заболяването.

Лечението на сърдечна недостатъчност може да включва:

1. Пейсмейкър (кардиостимулатор): помага за регулиране на сърдечния ритъм и намаляване на натоварването на сърцето. 
2. Имплантируем кардиовертер-дефибрилатор (ICD): устройство, което открива и помага с регулирането на опасно високи и нерегулярни състояния на сърдечния ритъм. 
3. Сърдечна хирургия: с цел подобряване на кръвотока към сърцето или за корекция/подмяна на увредена клапа, която натоварва сърдечния мускул. 
4. Медикаментозно лечение: за защита и подобряване на сърдечната функция, облекчаване на симптомите и намаляване на задържането на течности. Основните групи лекарства включват:³

• Диуретици (отводняващи средства): подпомагат бъбреците да изхвърлят излишната течност чрез по-често уриниране. Така сърцето се натоварва по-малко при изпомпване на кръвта. Диуретиците могат да намалят отоците по глезените, краката и други части на тялото, подобрят задуха и понижат кръвното налягане.
• Инхибитори на ангиотензин-конвертиращ ензим (ACE-инхибитори): отпускат артериите и улесняват работата на сърцето. Предпазват от прогресия на сърдечната недостатъчност, понижават кръвното налягане и подобряват физическата поносимост. 
• Блокери на ангиотензин II рецепторите (ARBs): действат подобно на ACE-инхибиторите, но по-рядко причиняват дразнеща кашлица. 
• Инхибитори на ангиотензиновия рецептор и неприлизина (ARNI): могат да увеличат продължителността на живота и подобрят симптомите, като разширяват кръвоносните съдове, подобряват кръвотока и понижават кръвното налягане, за да улеснят сърцето. Не са подходящи за всички пациенти, но могат да се предложат при наличие на симптоми въпреки лечение с ACE-инхибитор или ARB и при намалена сърдечна функция.
• Бета-блокери: забавят сърдечния ритъм и намаляват силата на съкращенията, като по този начин облекчават натоварването на сърцето. Помагат за стабилизиране на състоянието, предотвратяват влошаване, контролират нарушения на сърдечния ритъм и могат да удължат продължителността на живота и способностите за физическа активност.
• Антагонисти на минералокортикоидните рецептори (MRAs) или антагонисти на алдостерона: предотвратяват и лекуват задържането на течности, като блокират действието на хормона алдостерон. Имат и лек диуретичен ефект, като могат да забавят прогресията на заболяването и да увеличат продължителността на живота. Често се комбинират с други лекарства при сърдечна недостатъчност.
• Ивабрадин: облекчава симптомите на сърдечна недостатъчност, като забавя сърдечния ритъм и намалява работата на сърцето. Може да бъде предписан, ако симптомите продължават въпреки терапия с други лекарства, ако сърцето бие прекалено учестено и затруднява лечението на сърдечна недостатъчност, или ако бета-блокерите причиняват странични ефекти и не се понасят от пациента.
• Дигоксин: забавя и засилва сърдечните съкращения, контролира аритмиите и подобрява изпомпването на кръвта.
• Инхибитори на натриево-глюкозния котранспортен белтък тип 2 (SGLT2i), известни още като „глифлозини“, първоначално използвани при пациенти с диабет тип 2. Открито е, че намаляват риска от развитие и прогресия на бъбречни заболявания и сърдечна недостатъчност – дори при пациенти без диабет.