Сърдечни заболявания и психично благополучие: какво да знаем за сърдечната недостатъчност?
Сърдечната недостатъчност причинява физически симптоми, които могат да повлияят на общото благосъстояние, както и емоционални състояния като тъга, тревожност или депресия.
Каква е емоционалната реакция при сърдечна недостатъчност?1–4
Емоционалният стрес е често срещан при пациенти със сърдечна недостатъчност, отчасти поради сложността на самостоятелното управление на заболяването и прогресивно влошаващите се функционални ограничения, включително честите обостряния на симптомите и хоспитализации.
Проучвания показват, че пациентите със сърдечна недостатъчност, които изпитват по-високи нива на емоционален стрес, могат да имат по-тежко протичане на заболяването, с понижено качество на живот и повишен риск от неблагоприятни събития. Освен това намаленото качество на живот, свързано със сърдечната недостатъчност, само по себе си може да бъде значим стресов фактор за много пациенти.
Сърдечната недостатъчност може да повлияе на психичното здраве и да предизвика временни чувства на:
- тъга
- страх
- обезкуражение
- обърканост
- раздразнение
- гняв
- тревожност
- понижено настроение
При някои хора обаче тя може също да допринесе за развитието или влошаването на психични разстройства, като депресия.
Според проучвания честотата на депресия и тревожни разстройства е по-висока при хора със сърдечна недостатъчност в сравнение с общата популация:
- 21,5% от пациентите със сърдечна недостатъчност имат симптоми на депресия
- 13% имат симптоми на генерализирано тревожно разстройство
- Почти 30% проявяват значими нива на тревожност от различен тип
Какви са последиците от емоционалната реакция при сърдечна недостатъчност?2
Емоциите, които изпитват пациентите със сърдечна недостатъчност, могат да се променят във времето, докато човек се адаптира към новите аспекти на живота си, като например:
- започване на нови медикаменти
- поява на странични ефекти от лечението
- чести контролни прегледи при лекар
Тези емоции могат естествено да отслабнат с времето. В някои случаи обаче те могат да продължат, дори когато физическото състояние се подобрява. Ако чувствата продължат, човек може да развие депресия, тревожно разстройство или посттравматично стресово разстройство (ПТСР).
Депресия вследствие на емоционална реакция при сърдечна недостатъчност2
Депресията представлява продължително понижено настроение, съпроводено с физически и психически промени. Симптомите могат да включват:
- постоянна тъга
- чувство на безнадеждност или безполезност
- загуба на интерес към обичайни дейности
- раздразнителност или безпокойство
- умора или липса на енергия
- промени в апетита
- нарушения на съня
- забавени движения или говор
- затруднена концентрация или вземане на решения
При тежка депресия пациентите със сърдечна недостатъчност могат да имат мисли за самоубийство или суицидно поведение. Струва си да се отбележи, че самата сърдечна недостатъчност може да влоши вече съществуващи симптоми на депресия.
Ако познавате човек, който е в непосредствен риск от самонараняване, самоубийство или нараняване на други:
- Задайте трудния въпрос: „Мислиш ли за самоубийство?“
- Изслушайте човека без осъждане
- Обадете се на телефон 112 или на местния спешен номер, или потърсете кризисна линия за помощ
- Останете с човека, докато пристигне професионална помощ
- Ако е безопасно, отстранете оръжия, лекарства или други потенциално опасни предмети
Тревожни разстройства вследствие на емоционална реакция при сърдечна недостатъчност
Тревожните разстройства се характеризират с постоянна или повтаряща се тревожност и натрапчиви мисли. Симптомите могат да включват:
- напрежение
- усещане за страх, опасност или паника
- ускорен пулс или повишено кръвно налягане
- изпотяване
- сухота в устата
- чувство за „задушаване“
- треперене или потрепвания
Посттравматично стресово разстройство вследствие на емоционална реакция при сърдечна недостатъчност
Посттравматичното стресово разстройство (ПТСР) е състояние, което може да се развие след травматично събитие – всяко преживяване, възприето като опасно или животозастрашаващо. Сърдечната недостатъчност може да засили проявите на ПТСР като част от двупосочната връзка между сърцето и мозъка. Симптомите на ПТСР могат да включват:
- постоянна напрегнатост или невъзможност за отпускане
- безсъние
- кошмари
- натрапчиви спомени или „флашбеци“ (емоционални или визуални)
- избягване на ситуации, хора или места, които напомнят за травмата
Справяне с емоционалното въздействие на сърдечната недостатъчност1,2
Като осъзнаете, че тези емоции са нормална част от адаптацията към заболяването, можете да предприемете положителни стъпки, които ще ви помогнат да се почувствате по-добре. Управлението на емоциите е важен аспект от цялостното справяне със сърдечната недостатъчност – наред с ефективното медикаментозно лечение и здравословния начин на живот.
След поставяне на диагнозата
За овладяване на емоционалната реакция при сърдечна недостатъчност могат да помогнат следните стъпки:
- Отделете време, за да осмислите диагнозата
- Признайте и приемете емоциите, които възникват
- Изразявайте чувствата си – чрез разговор с доверен човек (партньор, близък роднина, приятел), чрез писане или терапия
- Потърсете подкрепа от семейството и приятелите
- Вземете по-активна роля в управлението на състоянието си, като научите повече за него
Полезно може да бъде и присъединяването към група за подкрепа, където можете да обменяте опит с хора, преживели сходни ситуации.
Лечение на психични разстройства
При наличие на симптоми на депресия, тревожност или посттравматично стресово разстройство след поставяне на диагнозата може да се обсъди подходящо лечение. То може да включва медикаментозна терапия, психотерапия или комбинация от двете.
Грижа за себе си
Самоподдържането включва управление на емоциите и грижа за физическите нужди според индивидуалните възможности. То може да включва:
- Безопасна физическа активност – подобряването на физическото състояние може да намали тревожността и депресията
- Прием на достатъчно вода
- Редовно и пълноценно хранене
- Поддържане на социални контакти с приятели или близки
- Осигуряване на достатъчно сън
- Отбелязване и празнуване на малките успехи
- Прекарване на време сред природата или с животни
- Участие в нови дейности, които носят удоволствие и нова перспектива
- Хумор и намиране на по-лека страна на ситуацията – често ефективен начин за облекчение
- Последователен прием на предписаните медикаменти
